Съученичка ми е .Седяхме на една малка масичка в малкото ни кафене.Ето какво ми разказа.
Заминах за Англия,защото там можех да работя за повече пари.
Помниш,нали,имахме магазинче.Отначало вървеше,но после затънахме в дългове.Дъщеря ми я приеха в университета,на синът ми му предстоеше абитуриентски бал,а заплатата ми - 200лв.чисто.Нямаше накъде.Уредих се чрез фирма и отпътувах.
Работех в частен старчески дом за болни от деменция,все тежки случаи.Бях санитарка,не знаех езика.Виж ръцете ми,развих мускули да ги вдигам тези хора,заприличах на щангист.Вечер се прибирах,падах като круша на леглото и плачех,плачех,плачех,докато заспя.Но на сутринта се наемах отново,заради децата си.Тук не трябваше и да пуша,а нямах и пари,искам,не искам,отказах цигарите.
Собственичката на дома,като видя,че много работя,реши да ме задържи след третия месец и ми уреди курс по английски за чужденци.Започнах да разбирам какво говорят,да свиквам,постепенно започнах и аз да говоря с хората.
След първата година тя ми увеличи заплатата,а аз и казах,че в България бях много добра медицинска сестра,старша,главна,попитах не може ли да си упражнявам професията.Оказа се,че трябва да се подготвя за изпити,да се явя,да ме приемат и отново да уча на тази възраст.Дъщерята студентка,а майката -кандидат ученичка!
Но ти знаеш каква школа сме минали ние и как сме учени да учим,така че изобщо не се поколебах.Явих се,издържах,учих и да ти кажа,резултатите ми накрая бяха по-добри от тези на повечето англичанки.Завърших и работодателката ме назначи като медицинска сестра.
Тогава вече повиках и мъжа ми,намерих му работа.Изпращахме пари на децата да следват в България.Скоро си намерих по-добро място.В по-богат частен дом,като нощна сестра,сред хубава природа,осигуряваха ни и къща под наем,но нямаше подходящ транспорт.Наложи се да купим кола и да започнем шофьорски курсове.Взех английска книжка,за да мога да пътувам до новата си работа.Преместихме се.
Сега всичко е вече по-нормално.Работата ми е много добре платена,веднъж седмично работя и благотворително,без пари за една фондация,която подкрепя деца на емигранти.Ще стоим ,докато си спечелим английска пенсия,още десетина години,но имаме осигуровки,плащаме си данъците,добре сме.
Направихме сватба на дъщерята,синът ми се прехвърли да учи европейско право в Хага,а ние започнахме да поддържаме моите родители и неговата майка.Тъкмо пооправихме младите и започнаха проблемите със старите.И къщите ни тук остаряха,непрестанно имат нужда от ремонти.Сега,уж сме в отпуска,а не сме се спрели,виж колко съм бяла,морето и на картинка не съм го видяла.Но нали трябва спокойна да замина.
Един ден,обаче,когато сме на повече от 60,ще се върнем за постоянно.Ако сме живи,ако оцелеем.Аз вярвам,че пак ще се съберем както някога,ще пеем ""Бургаски вечери"",ще подскачаме на старите хитове,нали?
Слушах я и кой знае защо в ума ми непрекъснато се появяваше заглавието на онзи позабравен разказ на дядо Вазов -""Една българка"".Да,времето е различно,мислех си,но българският дух не е останал в книжните страници,жив е и пребъдва в много наши сънароднички днес.
