Влизам тази сутрин в блога,докато си пия кафето и чета постинга на Kass за истината и лъжата.Той пък,заедно със сутрешното ми кафе ме връщат към една стара история,която реших да разкажа.
Имам си дружка,тук ще я наричам Нушка,че добре се римуват,която винаги твърдеше ,че за нея истината е по-важна от тактичността и се стараеше да е колкото се може по-откровена с хората.
Аз правя хубаво кафе,по мое мнение ,а така ме хвалят и гостенките ми.Така е защото си спазвам точно дозите и времето.Веднъж,обаче Нушка,която редовно черпех ,каза,че всъщност вече предпочита кафето от автомата,то и харесвало повече,но от нея да мине ,щяла да изпие и това ,дето съм и го наляла ,да не ставало зян.Аз малко се опулих,но като си я познавам,минах на друга тема.
След някое време пак се бяхме събрали у нас с колежки,имахме да обсъждаме нещо и отново им направих кафе.Сложих чашки на всички,а на Нушка -не.
- Забравила си Нушка - рекоха колежките.
- Не съм - отвърнах с усмивка - тя ще слезе долу до автомата да си купи,защото го предпочита.
- Да- рече Нушка- наистина ще сляза.
И отиде да си купува кафе.
Нушка не ми се разсърди,когато и казах,че тези ,които държат много на истината ,трябва да могат да живеят според нея.
01.09.2010 07:52
01.09.2010 19:14
пп. На мен ми сложи от твоето кафе, и ако имаш и едно парченце шоколад.
02.09.2010 08:42
и твоята и нейната реакция :)
това е приятелство
да приемеш желатията и мнението на другия
но и да му покажеш своето :)
17.04.2011 18:36