Обичам да чета поезия.Понякога и прописвам.  Все  по- рядко.
  Вчера  се зачетох  в  една стара книжка - ""Дива  къпина ""  на  Маргарита  Петкова .Сигурно има и други,като мен,които харесват нейните стихове,затова реших да пусна тук едно от любимите ми беззаглавни.


                                       ******


   Такава  ще  ме   помниш  и  обичаш -
   щастлива ,  лекомислена  и  слаба,
   изобщо  на  светица  не  приличаща,
   безбожно  твойте  сънища  ограбила.


   Ще   те  прогаря  моята  усмивка - 
   под  пепелта  на  дните  ти  -  жарава,
   и  дълго  все  за  мен  ще  пишеш стихове,
   макар  на  други  да  ги  посвещаваш.


   Целувка  между  две
   земетресения
   ще ти вгорчава  ненадейно  хляба
   и  ще  ме  търсиш  в  мъжкото  си  време -
   щастлива,  лекомислена   и  слаба.