Понеже Pegas08 ме покани да участвам в конкурса за разказ и аз обещах да опитам,макар че нямам почти никакъв опит,ето сега:
Посвещавам на Коко
                                             Децата на прехода

                                                   Криси
Очите и бяха кехлибарено зелени под сянката на изкуствените черни мигли.Гримът и лещите ги правеха издължени ,светещи с котешки блясък,големи и сухи.

                                                   Малкия

Когато за втори път се качи в автобуса за Прага,Малкия погледна през зацапаното стъкло назад,видя бягащия мокър път и си рече мислено:""Изгори този мост.Изгори моста между миналото и бъдещето и не се връщай повече.Забрави тази река,забрави,че можеш да плуваш.А и да можеш ,тук вече няма вода-само кал и тиня.""После затвори очи и си представи моста,по който върви.Когато стигна до другия бряг и се обърна ,видя пламъците,които поглъщаха моста и празното корито под него. Няма връщане-каза си.После вдигна качулката на якето си и потъна в нея.
                                                    Криси
Криси продаде боксониерата за 12 хиляди евро.Насъбра гримове и парфюми в една найлонова торбичка,пусна вътре някакви прашки,натъпка криво-ляво старото си рокерско яке и си купи еднопосочен самолетен билет за Прага.Когато пристигна,звънна на Малкия и съобщи делово:
- Аз съм.В Прага съм и имам  пари.Хвани такси и ела да ме прибереш.
                                                   Tримата
В началото бяха трима-приятели от детство.Търсеха приключения,свободен живот,нещо ново и различно.Сега :
Цветето беше заминал за Италия.Жена му го уреди в комуна за наркозависими.Никой в България не знаеше,а и кой ли го интересуваше.Баща му беше починал ,майка му се омъжи повторно и замина с новия си съпруг за Канада,а баба си ,той не искаше да тревожи.Само нея си имаше и помнеше с добро.
 Големия вече трета година  броеше дните в чешката пандела.Родителите му нищо не подозираха.Всички българи дружно ги лъжеха защо не се връща.
 Малкия пак бе изоставен сам на себе си,безпризорен  и унил.Изцеждаше последните капки оптимизъм от сърцето си ,за да посрещне и следващия ден.Усмихнат.Затова Криси му идваше като Спасение.

                                                     Двамата

Едава я позна .Беше още по-красива отпреди.Тръгна неуверено към нея,а тя изписка много артистично,затича се,препъна се и падна в ръцете му.Главата и стърчеше над неговата,токчетата и се бяха подгънали,а лицето и  бе най-прекрасната фондьотенова маска,която Малкия беше виждал.Тя се смееше щастливо.Той,стиснал я здраво,безшумно заплака.
                                               Криси - в тяхното минало
Криси стратегически не бе споменавала на Гърка за Големия.Никога,нито веднъж,дори когато бе пияна или дрогирана.След Сърбина,тя каза на Малкия:
- Ако някога ме видиш да слушам сръбска или гръцка музика,ако ще да е най-хубавата на света,хвани един чук или просто камък и ме халосай по тиквата ,да ми дойде умът.
- Може да свикнеш-примирено беше отвърнал той.
- Ако пък ме видиш,че свиквам,блъскай ,докато пукна ,чу ли-яростно му беше изкрещяла.
                                                   Двамата - отново

Малкия я оглеждаше преценяващо.
- Не си се предала.-Рече с надежда.
-Слушай,теле ,такова-усмихна се високомерно Криси-аз съм скорпион,а ние,скорпионите не се предаваме никога,разбра ли,абсолютно никога.
- Никога не казвай никога-дълбокомислено изрече Малкия и посегна да я прегърне,но Криси се дръпна,ръката му увисна във въздуха,той смутено я прибра в джоба и извади цигарите.После запалиха един до друг,подпрели рамене.Малкия я побутна и зафилосовства в неговия си стил:
- Ти си зла като нощта,а аз съм твоята бледа,малка и тъжна луна.
Очите на Криси изведнъж се оголемиха,станаха двойни,тя се закашли,задави се ,зави:
- Млъкни,непрокопсан!-Лицето и се разтече в черно,зелено,червено...
Малкия не опита да я прегърне.Бръкна в чантата,извади пакетчето с носни кърпички и мълчаливо го подаде.И когато Криси изтри всички боички,махна изкуствените мигли и лещите,тогава о,Господи ,тя го погледна отново с онзи,добре познат  от детството поглед,който казваше:
- Трябва да избягаме от час,нали?Заедно,налага се ,отново...