Аз съм луд
по Холивуд.
Но не този с имената на кинозвездите,
сред тротоарните плочи вбити.
Не по проститутките млади,
обещаващи масажни наслади
срещу тарифи точно фиксирани,
премасажирани и префразирани.
Аз съм луд по тишината холивудска,
която от звездите нефилмови се спуска
над хълмовете с градинки и вили
и с нея пристигат тук котките мили.
И никой не знае коя е на Елизабет Тейлър,
кой е на Джак Никълсън котарака.
Няма сред тях лицемерие,
когато се разхождат тихо сред мрака.
Очите им горят сред кактуси и портокали
сред камелии и жълти мимози.
Зениците им будят евкалиптите заспали,
когато се фиксират в грациозни пози.
И тогава от звездите от небесата
и звездите от плът и походка дръзка
се прибавя магически светлината,
която мяука и съска.
Аз мигом разбирам защо Холивуд
значи точно свещена гора.
Тишината му не познава студ
и към котките е добра.
из ""Американска тетрадка""
на Божидар Божилов
